Wednesday, November 30, 2005

Мразя я омразата

Единствено изпитвайки страх се чувствам жива. Когато съм щастлива не съм на този свят. Всичко блокира. Не искам да се чувствам жива. Обезумявам. Вече имам тъмни сенки от недоспиване, ходя към срещите си и празен поглед, а хората сякаш усещат безумието, на което съм способна и ми правят път да мина. Който се разбере с тъмната ми страна, ще се разбере и с мен. НЕ мога да заспя....ужасявам се от мисълта. Крайната умора ме изхвърля в екстатични състояния.
Отивам да диря санката си на север при единствените най-красиви думи - тези, които липсват.
Главният продуцент ме попита къде ми е сценария...
"Аз нямам такъв за живота си"--- отвърнах; "Изхвърлих го или изгубих... Не помня вече."
Най-доброто ми превъплащение съм самата аз.
Звездите ми изчезнаха, изгубих се, откраднаха розовите прашки от терасата, а катериците си правят нощни разходки...
Безразличието ме уби. Почти прониквам в смъртно му състоание, когато липсвам.
Устните ми са изтръпнали.
Бели зайци яздят нощните крокодили, а опашките им екстазно светят.
Сред записките ти се чувствам толкова у дома си. Знам винаги къде ще открия последното ти изречение.
Изгубих ума с раждането си и оттогава търся символи. Смъртта ми тръшна вратата избърса праха от бъдещето си и ме погали по косата. Претенциозно се смея на последното изречение и пускам всичко в мен на свобода.
Търси се вярата ми скрита в кошмарите.
Сънувах ръцете му. Познавам ги, но не помня кой ги носи...
Вървях и им говорех за среднощните оргии на земните червеи, които се вият сато стоножки около краката на младата богомолка.
Страхът ми е като пълномаслено мляко и изтрива всичко останало всичко... Отново се връща онзи период. Него искам. НЕ ГО искам.

3:02 pm

Sunday, November 27, 2005

...днес се замислих дали портокалите имат костилки...

11:23 pm

Сякаш е твърде лесно
да дишам себе си,
за да
дишам и теб.

И отместваш ходилата ми в посока глупави радсъждения.
...а имам чувството, че мога да те чета вечно
без да го умея.
Само ще те сричам
и това ще ме прави щастлива.
Откривам се където най-малко очаквам.
Знам, че изкачвам етажите
после говоря с ръцете ти
после гушкам себе си отвътре и е
сухо.
А ти дишаш меко като сън през декември.
Плъзвам се безшумно по парапета
и
туп-
вам
в
сънищата си,
но в предаване на живо...

5:21 pm

Сенките на малката Ида
След 3 дни и малко чак в 3 am заспах за около 5 часа. Самата мисъл за сън ме тормозеше... не исках...
Tonight tonight it's a long long night...

***

Писнало ми е... само бягам...
Това условно казано. Просто не се чувствам достатъчно добре никъде. Въпреки, че снощи за части от секундата се почувствах почти..., но беше толкова кратко, че за това време не можех да си поема дори един дъх.
Сигурна съм, че когато се почувствам добре накъде с накого за по-дълго от едно вдишване и издишване, ще се задържа, ще остана или поне ще искам да го направя, което си е все някакво начало. Тогава самата мисъл ще ме прави щастлива

current music: Air

А снощи...снощи... понакога да прекараш нощта със стар познат, с който once upon a time сте споделали повече от нощите си, ме кара почти да изпитам онова чувство, но вече споменах колко кратко беше всичко.
Но имах нужда от спокойствие и го получих. Поспах в познатото, но някак вече чуждо присъствие на вечно отсъстващия т.нар. old fellow и след мързелив секс се унесох.
Всичко беше почти филмово. Леко размазаната спирала рано сутринта, която ми даваше вид на клишето за момиче прекарало кофти вечер. Двете фиби с цвета от шарени стъкълца се бяха заплели в косата ми. Прокарвах мързеливо походка по мокета като при всяка стъпка се вглеждах в шарките по земята и завърших с горещо чисто кафе и червен лак, който на 2 пъти полази ноктите на краката ми. Ако трябва да бъда прозаична - цяла сутрин се влача.
Във вторник ще разбера дали съм оранжерия за венерически болести, а сега... сега ще напиша e-mail на дадо Коледа, а в главата си имам едно натрапчиво желание. Дори го имам като образ. Искам да съм в празна стая, която притежава за себе си само един дюшек и да гледам небето през стъкления покрив, който ще рисува картини със сенки по обитателите на обежището ми, докато се чува единствено дишането им. Тогава ще имам въздушно пространство само за мен.

***

А Бети Блу я убиха.

8:36 am

Friday, November 25, 2005

Имам се

Рожден ден - свърши. Всички си тръгнаха. Преди малко - замиращи гласове по стаите и тропане на токчета, които се врязаха в килима...
Главата ми се мае... имам чувството, че библиотеката всеки момнт ще се стовари на главата ми... искам да се захвана с "Бети Блу", но вместо това лакирам ноктите си с розово, докато кафето излиза.
Говоря по телефона с нея... липсва ми...имам нужда да седна срещу очите й в червеното кафене и да се обвием в безметежни разговори и вечни планове... да се смеем истерично само както ние можем...
...тази библиотека все още се люлее, а аз съм се свила на леглото и се надявам проклетото минало дете да изтече по-бързо между краката ми, защото умирам от болка в корема.
Всеки месец изхвърлям по 1/2 дете в кофата под формата на тампони... колко ли деца са това (?!)... като започнем броенето още от началното училище.
Като проклета фабрика за полуфабрикати съм... сме... всички жени. Ако няма кой да ти сгрее яйцеклетките като микровълнова печка... им изтича срока на годност и всичко се свежда до кофата за боклук.
Нещо откачам.
Трябва да уча. В главата ми се въртят методи за набиране на първична информация. Аз лично се сещам за облизване като най-естествен способ, но професорът едва ли е имал това предвид. И все пак, това си е вид анкета... при това пряка. Нещо като физическо интервю... а и информацията ще е достоверна и представителна... като фекална проба... стоп.

current music: шум в главата

Тази сутрин усещам някакво почти лудо маниакално спокойствие, увереност и непукизъм.
Каната с кафе до мен о мен по-скоро ме прави сънлива.

Имам нужда от нова миризма, която да обикна. Нещо леко... меко... топло... и спокойно съживяващо. Спонтанно.
Искам да се вмъкна в голямо черно поло, в което да се скрия цялата. Искам да е чуждо и информацията, която ще носи миризмата му да затръшне вратата на психясалия ми ум и да поемам всичко със странните свойства придобили сетивата ми в този момент на крайно изтощение. На предела на силите си съм.

Всички сте като клошари, ровейки се из боклуците на съзнанието ми. Дано ви е добре. Аз се чувствам отлично.

...

Вчера...
Вървях по една павирана улица със слушалки в ушите, а пред мен изникна възрастен мъж със сиво бомбе.
Гледаше към небето и размахваше лилава хризантема с лилава панделка. Вдигнах поглед. Неговото небе стоеше на балкона и усмихнато му махаше.
Той с пъргавината на влюбено момче разшава замръзналите си крайници и се шмугна във входа до мен. Възрастната жена изчезна от терасата.
Красиво. Много красиво.
...и цялата ми нощна вечер беше вълшебна...

целувки

4:45 am

Wednesday, November 23, 2005

Keep it simple
14:14

Днес изпълзях от леглото чак в 4 за нещо по-съществено като чаша кафе.
През останалото време редувах статистика и "37,2 градуса сутринта (Бети Блу)" на Филип Джиан.
После горещ душ, бял шал и §бум§ на кристално студен въздух за чаша чай и сладки приказки.
А искам в стаята сега тихо да влязат снежни лалета, слънчеви нарциси или лилиуми...
Всичко е съвършено опростено.
Таke a moment to relax...
Дзен празнина и бяло
Искрящо бяло
А преди час - оранжева тиква и приятели в зелената кухня, а навсякъде мирише на мед и зимни топли чувства.
До мен - канела.
В мен - вихър.

10:06 pm

Sunday, November 20, 2005

...

Когато завали сняг всичко си идва на мястотор а прозорците се замъгляват. Приглушените потни улични светлини връхлитат меко в оранжевата ми нощ, а аз убих часовника, за да остана съвършено сама с врялото си сърце.

current music: Portishead

7:12 pm

Saturday, November 19, 2005

Вагинални неволи

"Виждаш ли го този бял секрет, който е леко слузест и провлачен? Това означава, чe яйцеклетките ти са в овулация. Нормално е сега да имаш течение."
Това обясняваше гинеколожката показвайки ми най-усърдно секрета разстлан върху стъкълце, издърпвайки го със §спешъл§ четчица. А аз с високо вдигнати и разкрачени крака си мислех: "Давай мамче! Обяснявай ми, за да си заслужиш стоте кинта, които ще оставя в кабинета ти." И вместо да ми действа потискащо, тази мисъл ме накара да се разкрача още по-широко и да отпусна вагиналния мускол.
Явно на вагината ми й е гот да пръскам пари по нея...whateva...

6:39 pm

Wednesday, November 16, 2005

Galaxy is cozy
In
My coconut eternity

Седя си увита в бялата хавлия. Преди малко всички легнаха. Говорихме безкрайно, а до мен се настани аромат на ванилия. Искам душата ми да омекне от миризмата, както кожата при допира с лосиона за тяло.
Да изгубя ума си в нещо, в някой, който няма да ме кара да мисля...да мисля...да мисля... може би просто се нуждая от изгубване.
Когато човек е дал всичко от себе си сега. В този момент. И го чувства. А нещата са кофти. Какво се случва. Да се върна в началото. Да забравя. Да тегля майни. Да се опитам отново. Да обичам. Да мразя. Да се влюбя. Мога ли го още. При много съвпадения. При много душа. Може би съм се наситила с хора и имам нужда да остана сама.
Онази вечер дори не изчаках 5 сутринта, за да се измъкна от чуждото легло, от непознатия апартамент. Снощи - all the same. Whats wrong with me. I need a saviour.
А на лицето ми се появи уморена усмивка. Майната му на всичко.
Красива нощ.

current music: Touch and go - Are you talking about me; Life's a beach

Cute paradox
Tickle
My gorgeous bliss
Sophisticated zing

2:38 am

Wednesday, November 09, 2005

If u walk away..whos gonna stay ?

Днес май прекалих със сауната. Цял следобед съм с ниско кръвно въпреки че изпих 4 литра вода, не нам колко кафета и т.н. и сякаш съм се пренесла в друг свят. Аз съм инопланетянин. В главата ми се джуркат мисли на български, немски, английски и чешки. Знам само 2 от тези езици що годе добре, което прави кашата тотална и оттам съществено приятна.
Когато погледна образа си в огледалото се успокоявам, защото виждам разумен човек, който иначе не усещам. А може би се оставям усмивката да ме излъже...who knows...

И мила моя прекрасна и единствена...ти си знаеш...виж аз силно вярвам в това което ти казах днес. И знам, че съм идеалистка, фантазьорка, романтичка и глупачка, но ако бях само аз такава щях да съм смахнатата и лудата, но не съм. Имам теб и ти имаш мен и сме заедно и аз никога ама никога няма да те изоставя. Знаеш това. И знаеш защо. Толкова е красиво и невероятно, че сме се срещнали, че ако позволим на някое тъпо обстоятелство..., но какво ти обяснявам тези неща. Те са за ordinary ppl. Малко сме и в това е цялото очарование. Като закътан емоционален остров в цялата вселена.
Но знаеш ли...ние не сме лудите, че искаме спокойни и красиви неща, прости и точно заради това силни- другите са лудите, че не го искат и не се стремят към това. I'll tell u somethin stupid like i love u! :)
Care to have a drink with me babe?
Монопол на синия цвят, а аз съм стомаха си. Всичко, до което се докосна днес. Полото ми, полата, голямата чаша, шишето с минерална вода, ти в сините си дрехи... тъмен и спокоен цвят, а аз приемам всичко с дълбочината на коремната си кухина. Там отеква всичко. Там се райда всичко, дори мислите ми, но не изчезват, а стоят на топло и влажно и се разпростират, а на мен ми е прекрасно и не искам никога да престава.
Вече съм след вчера.
And my babe tastes so nice...

Demon vs Heartbreaker - You Are My High - няма по-нечовеки клип от този. Най-красивата целувка ever!!! Има го в Data.bg. Ако решите да го теглите си изберете този, който е 50 и няколко си там MB. К'во ли се обяснявам...я гледайте! :)

11:35 pm

Monday, November 07, 2005

Всичките жени са красиви. На 50, на 90. Сто или 50 кила. И това може да го разбере човек без предразсъдъци. На тази тема. Поне. Окей, увиснала кожа, тлъстинки, бръчки...и к'во. Когато са голи са невероятни. И не. Не го казвам защото харесвам жени или защото аз съм жена. Дрехите ги правят някак сиви и обикновени ...съвсем безинтересни. Жени.
Добре де. Признавам си. Днес бях на сауна и заради това се вдъхнових, но е истина това. И стига сте си мислили за секс бе хора. За идеал. Няма идеали. Има кожа, кости, месо, сланина. С или без. Окай. Оставям я тая тема. Ще продължа след като се озова в мъжка сауна. След това най-вероятно ще започна да възхвалявам увиснали пишки, както правех това до момента за увисналите цици. Ми да. Гот е. Престанете да си мислите всичко, което си мислите сега и отидете на нудистки плаж или до най-близката сауна. Enjoy!

2:01 pm

Sunday, November 06, 2005

Добре.
Снощи избягах.
Спах с един познат. Не го познавам. Емоционално - напълно чужд. Физически вече го познавам. Понякога човек трябва да направи всичко, което не му е влизало в плановете за една нощ, за да получи няколко нови стари секунди на тъмно.
Напоследък преди сън лягам по гръб. Или когато спя с някой се гушвам или го оставям да ме гушне. Снощи само спах до него. Легнах настрани и тогава станах на 6.
На 6.
В 24:00.
Лежах, а в главата ми всички хора. Представях си кой какво прави на всички континенти докато аз безуспешно се опитвам да заспя. В един момент се унасях.
Снощи така се разхождах из себе си до 6 сутринта, събрах си тихо нещата и излязох.
Чудно ми е как мога да познавам някого от толкова време и емоционлно да ми е пълна дупка, но както и да е. Това все някога трябваше да се случи.
За една вечер станаха толкова много неща.
Скарах се с И. и се изнесох. Не мога да обяснявам и после все едно нищо. Знам, че беше глупаво да се махам, но не издържах. Да знаеш, че всичко е окай с мен и най-добре изобщо не ме мисли. Нямам какво повече да ти кажа.

12:47 am

Thursday, November 03, 2005

Mornin'!

От една седмица всяка сутрин ставам с някаква песен. Подсъзнанието ми я пее, за да се събудя и като стана я пускам. Много е...

Чаша горещо силно и чисто кафе, some phonecalls, i'm dreamin in english lately, пак съм зарязала част от приятелите си и сега пиша писма и звъня по телелфони и те пак са ми намусени малко, но ще им мине надявам се. Аз самата точно сега имам нужда от приятел, но не го намирам в лицето на никой, което ми е малко травмиращо, but everythins gonna be alright my boo. А днес ми е красиво и слънчево и лежерно и мило и прекрасно.
Снощи се запознах с една мацка на бара. Беше с русолява коса с бретон и мила физиономия и цялавечер стоеше сама и гледаше в пространството пред нея. Отидохме да я заговорим с момичето, с което бях и така цяла вечер си прекарахме в приказки и беше адски приятно и отпускащо.
Ехххх току що ми подариха цветенце без причина....хахаха М. мерси:))))
Im goin to make my day sunny:)

current music: Alicia Keys
current mood: :)

11:44 am

Tuesday, November 01, 2005

I don't use lyrics 4 fuckin everything, only this time...okay!

Your mind and your experience call to me
You have lived and your intelligence is sexy
I want to know what you got to say
I can tell you taste like the sky cause you look like rain
You look like rain *
*Morphine - You Look Like Rain


What a girl must do knowin she's in... gosh i cant even write it down!!!! mmmm stupid stupid stupid me

10:28 pm

Няколко дати за партита:

01.
Gotik Disco / Nu Wave / Electro Klash
07.11.05 (Monday Night) At Club ALCOHOL, Sofia
Start: 20h

02.
DEPECHE MODE "Playing The Angel"
Precious Fan Party Part 2
Played Like DJ By: MO.
16.11.05 (Wednesday Night) At Club ALCOHOL, Sofia
Start: 20h

03.
DEPECHE MODE Live Party
Played By: MO.
(Only Live Tracks, Original And B-Side Records Set)
28.11.05 (Monday Night) At Club ALCOHOL, Sofia
Start: 20h


Дано поне на едно успея да отида. Пак ще е добре. Хайде хора забавлявайте се!
И все пак не съм очарована от "Алкохол" като място за Depeche Mode партита ама кой ли ме пита.

7:08 pm