Когато съм с теб ме е страх от думите.

Friday, May 19, 2006

Мисли мисли

Снощи исках да се изппразня от съдържание за пореден път. И още го искам. ИСКАМ!

Тишината ти вече ми липсва, а Бланш от "Трамвай Желание" ме разби психически. За кой ли път. Защо ли й се оставям.
Какво разбрах за себе си. Започнала съм да изтривам всички спомени. Живея само с картини без хора в тях, остатъчни чувства, настояще и близко бъдеще.

Съдържанието на мислите ми:
тераса
слънце
море
зелени сенчести алеи
музика
звезди
Галата
череши
розов лак
Той! кой?!

Thursday, May 18, 2006

Мидите

Тази нощ за пръв път ми се прииска да си тръгна моментално, но останах. Исках да спя в моето си легло, но уви. И аз не знам защо останах. Сякаш рано тази сутрин оставих нещо недовършено. Там. По-скоро недовършено вътре в мен. Когато излязох хладният летен вятър прокара сутрешните си несъбудени пръсти между краката ми докато вървях по зеления килим към нас. Дървените ми подметки чаткаха меко по тротоара и оставяха сутрешни свежи спомени.
Вцяка година по това време ме улавя непринуден вятър. И всяка година означава едно и също: ""Време е да отидеш до морето. Трябва. Там ти е мястото." Като в "Шоколад". И с всеки ден става все по-неудържимо.
Тиха звездна морска нощ ме чака тези седмици...
На някой камък с пясък по краката и розовата ми рокля на цветя.
Обичам го.
Преди 3 дни гледах един човек и се чудех как съм могла да го харесвам някога. Какво ме е привличало?!
Дали и с него ще стане така? Дано. Засега се залъгвам доста успешно, че не ми пука. И сигурно ще претопя чувствата си в изкуствено безразличие. До следващата ми любов.
А мидите са толкова освободени същества. Искам да съм мида. Животът ми щеше да протече както винаги съм си го представяла. До или в морето. Е, вярно,че може да завърша съществуването си в нечий стомах, но тогава това едва ли би ме притеснявало.

Wednesday, May 10, 2006

Чудя се каква ли е функцията Му в живота Ми?! Защо се появи? Дали, за да науча нещо или защото това е Той? Май се разколебавам за поледното, а и за първото. Тогава?

Tuesday, May 09, 2006

Отново започнах да сънувам ужасните си сънища от време на време и това ме вбесява някак твърде много.

Monday, May 08, 2006

Chab vs. Yazoo - Closer To You

Wednesday, May 03, 2006

неделя, понеделник, вторник и малко от срядата

Познавам един човек. Той казва, че може да лъже по принцип и успява, но не е мн добър в това. Не знам дали защото не се старае...какво ли. Явно не е толкова важно да скрие нещата. Но има нещо адски важно за него, което той полага невероятни усилия да прикрие. Лъже себе си. Лъже другите. Най-странното е, че аз почти му повярвах, че е такъв за какъвто се представя. Най-тъпото е, че почти никой не му вярва. А най-страшното е, че той може да си повярва.
Преди време имах подобна история. Познавах и все още познавам човекът от нея. След време той си каза всичко и явно не беше успял да се излъже. Толкова искам и този сега да не успее. Ясно ми е, че трябва да мине доста време. На прдишния му бяха нужни 2 години и малко, което от друга гледна точка си е малко време. Странно е как хората искат да се прецакат сами себе си и бягат от същтността си. Тъжно е. Кааакто и да е. Изборът не е мой.
Всичко е любов нали? Дали?

Monday, May 01, 2006

Докъде ли ще стигна цитирайки себе си , но искам рибките от одеалото завило постинга от 22/10/2005 да бяха живи, защото точно сега наистина знам какво искам. Трябва да им го кажа somehow... "...а върху одеалото ми има 2 златни рибки и 1 желание..."

I can't define the storm in yr kiss
Ще те изкарам от контекста на сърцето си, за да въдворя ред в нещастния мускул и ще те запратя за преработка в черния си дроб. На момичетата от Неапол ще кажа, че страдам за теб, защото си се променил до неузнаваемост. Сещаш ли се вече?! Да. И аз те обичам. Но в друг живот.

A little wrong can set things right
I'm not a believer anymore as i used to be. I'm more of a thinker now. Thi is so sad. But i can't handle the situation. I don't believe in love but i crave for it.

Soulmates never die
Емоционално живея от ден за ден. Т.е. не живея заради минали или бъдещи емоции. Схванах двуличието на първото си изречение. Е, понякога живея заради бъдещите си емоции, но оцелявам само защото сроковетте са кратки. Иначе ще ме обземе безразличие и ще пратя всичко по дяволите, включително и себе си.
Чудя се дали някога Маргарита ще си намери майстора.

Base Level Erotica
Каква нощ само. Седях си на земята и се сетих за Б. или по-скоро за едни песни които той ми прати преди повече от 2 години и си ги пуснах. И в главата ми нахлуха следните мисли. Оказва се, че имам по един мъж за всяко емоционално състояние. И всеки един от тях се влива до болка в мен, когато съвпаднат моментите ни. Аз знам той какво харесва и обратното. Няма граници, а само споделяне. Проклятието ми е, че не познавам нито един мъж, който да съчетава в себе си поне 2 от тези състояния. Тогава сигурно ще се влюбя безпаметно. Всъщност срещнах един човек, който носеше в себе си част от мен. Май се влюбих после уж не бях влюбена. После всичко свърши. А сега в очите ми има необосновани сълзи. Защото съм щастлива или защото съм нещастна. Не се чувствам нито едно от двете.

Out Of The Comfort Zone
Последния път, когато правих секс плаках. Защо?
А снощи за малко да си повярвам, че съм влюбена, защото сърцето ми блъскаше като лудо до 9 сутринта, но все пак май е от 2-та литра coca cola, които изпих.
Ето как глобалистки продукти влияят глобално на чувствата ми. Ами ако бях решила, че наистина съм влюбена... не икам да си помислям какво щях да си причиня. И всичко това заради една coca cola.

И все пак изгревът ми над нещата не ми помага особено.
Легнах да спя с размазана очна линия и спирала от спонтанните ми сълзи чувствайки музиката и някаква странна далечна и необяснима слабост в душата.

current music: Placebo - Running Up That Hill (Kate Bush)