Tuesday, July 25, 2006
Разстоянието на плажа се измерва в плажни кърпи, шезлонги и чадъри...новатя мярка за дължина...отивам на плаж. Слънчев ден:)
Add a comment
1:37 pm
| Julia |
...............
Wednesday, July 19, 2006
Add a comment
10:41 pm
| Julia |
...............
Add a comment
6:38 am
| Julia |
...............
Tuesday, July 18, 2006
Мястото, както винаги е без значение. Музиката е прекалено весела за упадъчното ми настроение и имам около пет желания. Не повече. Нуждая се от някаква влажна субстанция. Жадна съм. После цигари. После трева. После малко фотография ...и всички се въртим в кръг демонстрирайки новите си стомаси. На Р. стомахът е свит, защото се опитва да си повярва, че лятото е само за хубави емоции, но не може да забрави . Т. замества привидния си непукизъм с музика и злостни приказки. Неебателен е той, но вътре е буря. Истинска стихия. Б. ми мята недовършени погледи и мисли за приятелката си и музиката, която ми прати и това което започна да ми казва, но не довърши. Прах навсякъде...дори в стомаха на Д., която не дойде, а чувствата и са хванали любовна паяжина, която се държи за гъза и и леко се поклаща при всяка нейна демонстрация на емоция. Ухил ухил. Обичам паяжината ти мила..направо я обожавам. Моят стомах - разрушително/мили приказки/път/смях/бензиностанция/хоум суиит хоум/по цигарите ми плуват корабчета/гласът ми в Нова Загора/мисълта - в Челопечене/мечтите ми са се увили в пъпната връв и се задушават. Ще ги родя почти мъртви. Влача кънвърса по шосето или той ме влачи. Звездичките по него светят и попадам в Небула докато ги гледам Затварям страницата и отказвам да порастна. До скоро
Add a comment
1:00 pm
| Julia |
...............
Current mood:
Add a comment
10:35 am
| Julia |
...............
Lips story Устните ми са останали върху неговите, които ми липсват ужасно много. С моите вече мога да целувам само себе си.
Add a comment
2:07 am
| Julia |
...............
Monday, July 17, 2006
Днес изпих два със същата надежда...да отлетя и да се махна, но...current music: Beck - Everybody's gotta learn sometimes
Add a comment
11:25 pm
| Julia |
...............
Мрън дей! Днес определено не ми е ден. Сутринта като излязох от нас едвам гледах, измръзнах на една спирка, после измръзнах като се прибирах и дори не съврших и половината от работата си...въобще днес ми е мрън дей и т'ва е. На който не му харесва да си ходи. Влязох в магазина за домашни любимци, за да взема храна на морското си прасе и пред мен една баба изтърси: "Една кутия с телешко, мяу мяу!" или каза "Една кутия с телешко "Мяу Мяу"?! И така мяукащи баби, руснаци купуващи рибки и ледено студено лято...мрън мрън мрън...
Add a comment
10:17 am
| Julia |
...............
Mornin DUDES!!!! Така изглеждаме тази сутрин аз, братовчед ми и един приятел хахахахаcurrent music: Studio 45 pres. Joe & Jessey - Pure Hooney_Studio 45 Mix; Larry Levan - Bootleg From The Legendary Paradise Garage
Add a comment
8:23 am
| Julia |
...............
Friday, July 14, 2006
Cold blooded Ако бях написала това преди 15 мин щеше да звучи по следния начин: "ВСИЧКИ СА ЕДНАКВИ ПО ДЯВОЛИТЕ!!!!!"; преди 1 година най-вероятно щях да го пиша плачейки, а сега просто ми е тъпо и леко тъжно. Просто някои се преструват малко по-добре от други... Защо да им вярвам или да се правя, че им вярвам и да стана като тях...?! Май няма смисъл. Май просто трябва да живея както си знам и всички да отиват откъдето са си дошли...damn...current music: INXS current mood: indifferently
Add a comment
1:39 am
| Julia |
...............
Thursday, July 13, 2006
ХАААААхаххахаха сигурно Господ би благословил даже завидял на снощния ми оргазъм хахаххаха....
Add a comment
6:02 pm
| Julia |
...............
Където е душата ми... Луната е вперила пълния си възбуден поглед в мен аз не мога да заспя и се сещам за мостовете, по които искам отново да мина да вляза в другия свят и после да се шмугна и прокарам походка по малките улички до паразчето за сувенири...да се затрия в Прага 8 и да намеря църквата на духовете по която пълзят сенките на дърветата, за загубя поглед в малките водни светлинки около реката и да се заговоря с някой барман от приказната страна който да се опита да познае откъде съм после да вляза в любимия ми музикален магазин, а после в книжарницата и да купя картички на всичките си приятели...да нахълтам в телефонната кабина зад ъгъла осветявана от мъждукаща в жълто улична лампа и да говоря там с часове...да се шматкам между Прага 1-3 и да вляза в закусвалнята с железни столове и оранжеви стени където ще си поръчам кафе и ще надписвам картички... лакирам отново ноктите си в ужасяващо розово и разгръщам тетрадката си, в която намирам историята от пицарията в Прага2 после се плъзгам по картата попадам в метрото където се заплесвам по цветните стени, слизам на Флора ...а после отвам в някоя обществена соц тоалетна на лов за впечатления и на английско-чешки завързвам разговор с възрастната жена вътре. Седя на любимата си пейка в парка и мога да разгледам всички извънземни породи кучета обитаващи този свят и да си купя плодове от китаеца и жена му... и така до следващото пътуване когато искам да покажа това място на някой който наистина ще го оцени без фотоапарат а със сърцето си... Краката ми са вдигнати високо на прозореца на автобуса...нощно е, а луната е също толкова кръгла както и тази вечер...в ушите ми Negrita - Rotolando Vesro Sud пред погледа ми Будапеща на път за моя град -Мечта
Add a comment
4:08 am
| Julia |
...............
Wednesday, July 12, 2006
You Should Drive a Ford Shelby Mustang Cobra You have an extreme need for speed, even when you're not in a hurry. And while your flying by, you don't want to look like every other car on the road!
Add a comment
6:12 pm
| Julia |
...............
Add a comment
6:35 am
| Julia |
...............
Tuesday, July 11, 2006
ICQ разговор , в който В. споделя как един обект на обожание от нейна страна не разбира почти 100% от това, което тя пише в блога си. Та ето мнението ми, което важи не само за него, а за всички, които подхождат само и единствено с главния си мозък а чувствителността им е на гъза на географията: "Сега разбираш ли, че той колкото и да ти се струва перфектен явно не е , защото повечето неща според мен поне, които са писани в блогове като твоя и моя не са за разбиране, а за чувстване, а тази част от организма муу е ампутирана и си мисли, че всичко минава през главния хуй на Вселената - демек той."
Add a comment
8:27 pm
| Julia |
...............
Hectic Консервирах болката в устата си, за да не изкрещя и отидох да правя рекламация на себе си. Когато умрях ме изгориха и разсипаха пепелта ми по заледените улици. Вместо пясък и сол. Хората стъпваха върху мен, а аз ги гледах. Влизах в домовете им, в кожата. Когато ме нямаше, те влизаха в болница. А аз през цялото време се опитвам да разбера какво съм искала да кажа. И после ме обвиняват в егоизъм, защото искам да ме прегърнеш. *** …simple pleasures… *** Ужасът ме държи във форма. А ти имаш история в това кафене преди мен. Когато дойдох ме навря на най-отдалечената маса. Вече и аз знам къде да те сложа, когато пристигнеш. *** Говорим си много тихичко двамата с него. -Е?! Какво! Няма да мога да те убия ли?! Хайде на бас! *** Намерих удоволствието в чужда къща. Спокойна като невежество. А той се отдаде на меланхолията. *** Току що ми подариха портокал и се чувствам малко по-щастлива. Гърбът ми е гол и по него пълзи портокалов сок. А той се отдаде на меланхолията. *** Опитах да се напия. Не успях. Исках изненада. Чуждо присъствие в очите ми и отражение в ръцете си. *** Дали с мен ще си същия, както когато си с мен(?!). Не ми позволяваш. В теб се чувствам все едно съм в хол с дълбоки меки килими. *** Всичко нерационално е под теб. Ти си толкова рацонално красив. Рационално кратък. Несъществено меланхоличен. Неосъществено сам. *** Без детайл, в който мога да се загледам. *** Естетическо насилие, докато търсеше красотата в бруталността на цветята.
Add a comment
7:10 pm
| Julia |
...............
Историята на една пуйка пречупена през погледа на фризера и писана преди столетия... Проект: [Секс във фризер] Цел: [Промяна на енергийното съдържание] Нагласа: [За самостоятелна консумация] Сътрудници: [Консуматори] Производител: [Липсва] Условия на съхранение: [Среда с потенциал за развитие] Срок на годност: [Един ден след като изстине] Реквизит: [Фризер] …отидох и надигнах бутилката с домашно червено вино, а пуйката се обади от фризера и каза, че се чувства много самотна. Отворих вратата. Пропих се с миризмата на замразената пуйка и гарнитурата, която се въргаляше около нея в прозрачни стерилни пликчета…всъщност миришеше на лед. Другото беше заради условията на съхранение. Средата не беше подходяща за мойта(?) пуйка. Вонеше. Взех си една табуретка и седнах пред фризера. В очите ми се врязаха два отрязани пилешки крака. * * * Не искам коледното ми дърво да е нещастно. Не те оставят на спокойствие. Не ти позволяват да умреш… Няма я… …и тогава смъртта ти носи спокойствието и съня, от които си се нуждаел през целия си живот. …счупи се. Но поне е спокойна. Но коледното ми дърво ще е нещастно. На него не му пука. Ти си нещастна, не то. Умна си. Не съм. Тъпа си. Не съм. Мъртва си. Нали си говориш с мен?! Е да, но си мъртва! Не и за теб…[усмивка] Значи аз съм мъртва. Избери си най-накрая! Добре. Какво ще правят сега с мен? Ще отлепят кожата ти, ще проникнат в пилешкото ти влагалище. Ще те освободят от ненужния товар, а после ще изсмучат костния ти мозък. Да не пропускаш нещо?! [ироничен страхосмях] Ще оближат мазните си пръсти. Има един мъж с плътни мокри устни и силни ръце с по пет тръбовидни израстъка в края на всяка ръка. Той ще изтръгне трътката ти, а тя ще хрущи между зъбите му. Тя ме погледна. Изви шийката си максимално, а после размаха крилца и ги отпусна. * * * - Прочетох предишния ти разказ. [предизвикателна усмивказ] - Така ли? Да. Ти някога да си свирил на пиано? Защо питаш? Имаш дълги красиви пръсти. Искаш ли да ти кажа за какво ще е следващия ми разказ? Искам. Но няма да ми се смееш! Обещай! Кажи. Смеха още от сега напира. Е добре. За една пуйка. Ама жива ли? Не. Сготвена? Не. Замръзнала. Беше във фризера ми дните около миналата Коледа. Чакаше Нова Година. Пуйка се прави на Бъдни вечер! Не е вярно! На Нова Година… Втренчени погледи Е, ние я правим на Бъдни вечер. А ние на Нова Година. * * * Какво мислиш ще вложат хората докато четат това? Ами не знам. Не е моя работа да мисля. Ти да не знаеш отговора? Евентулно… Е? …не. Какво се случва с теб? Мисля, че е време да спреш тази пародия. Виж само колко е часа! И все пак? Да ги спра? Не. Недей. Не се вживявай в тази роля. Излишна е. Дали някой въобще разбира за какво си говорим? Хвърлете поглед наоколо. Има ли някой друг освен вас там? Не. Значи никой не разбира. Ще продължим ли? Много съмнително и все пак това е добре за една пуйка. Кое? Ами да си говори с някой и в процеса на размразяване (Аз го приемам като затопляне, но това ще ти е невъзможно да го разбереш), да се осъзнава. Да осъзнава какво? Че пуйката е гласа на мъдростта. Отговорите Ти се крият в началото на текста. Вече успя да ме объркаш достатъчно (не е ли време да спреш(?)). Разговорите липсват ли ти? Понякога. Защо? Ами пишеш само диалози. Не се ли усещаш? Имаш право. Е, кажи ми за целта на проекта? Ами трябва да се изпразниш. ???!!!???!!! à индивидуален брой Буквалистка! [Презрително махна с лявото си затоплено [дали пък съм я разбрала(?)] крило] Не искаш ли да знаеш кога ще те консумират? А ти не искаш ли да знаеш кога ще се консумираш?! Такава ти е нагласата. Но среда ти липсва. Срок на годност? Ти за трупове искаше да пишеш, нали(?), а мен ме взимаш за жива. Е, скоро ще се стопля. Реквизит Проект?! Краят е началото. Не се ли повтарям? Май виното ти дойде в повече. Знаеш ли…вече си леко златиста. Топличко ли ти е? [ехидна усмивка] Да кажем, че се потя повече от нормалното и скоро ще те консумирам. Как? Ти? Мен? Откакто не съм Аз, много неща се промениха – ми казва Тя. Край: има Дата: 22.02.2003 Час: 01:42 am Начало: месец по-рано Продължение: не е наложително, но е желателно. Надписите в края на филма[никога не чакай най-великия си текст, за да го напишеш това]: А изводът къде е…?…
Add a comment
5:37 pm
| Julia |
...............
Monday, July 10, 2006
Песента, която ми е влязла под кожата:Chab feat. JD Davis Monster Moonbootica Remix
Add a comment
12:41 am
| Julia |
...............
В най-трудните си моменти човек винаги или почти винаги е сам. Не е нещо което не знам. Не съм се и надявала този път да е по-различно, но щеше да е хубаво ако беше, но не би.
Add a comment
12:34 am
| Julia |
...............
Sunday, July 09, 2006
What's goin on inside yer mind LALALA. havent blog fer about 4 days or more. lol. that sucks. no blogging :( whatever. lol. friday was damn tiring. dont wanna wake up -.-! but have to В случая нито новия цвят на косата ми нито розовото нито масажите не могат да ми помогнат да спра да си мисля това което си мисля. Нито ще забравя ако се напия или напуша. Това само ще усили чудовището в главата ми. harder faster stronger i''m goin crazyi hate my mind my mind hates me happy RELEASE. FUCK. трябва да разкарам шибаната представа за това което трябва да се случи според мен. мисля че сама ще се затрия и то много скоро
Add a comment
4:38 am
| Julia |
...............
Thursday, July 06, 2006
Никога не съм била от хората, които имат готово пожелание, което да напишат на поздравителна картичка... не знам заучени поздрави освен стандартните "много любов късмет здраве" и т.н., но тях не ги използвам...днес три часа мислех над един текст и накрая трябваше да изляза да купя още 4 картички, защото се получи разказ:) Отдавна не ми се беше случвало.
Add a comment
12:59 pm
| Julia |
...............
Tuesday, July 04, 2006
Понякога се чудя как може да съм заобиколена от толкова прекрасни хора и да се чувствам адски сама, както сега...наистина не знам....
Add a comment
2:09 am
| Julia |
...............
Sunday, July 02, 2006
Малко лична кореспондеция: "The aim of this life is to live - and to livemeans to be aware, joyously, wondrously. drunkenly, serenely. divanely aware. Henry Miller" Това от Philip :))) Нали знаеш колко обичам да получавам такива ес ем ес-и:) Добро утро!
Add a comment
10:56 am
| Julia |
...............
On the edgy line Подарявам ти вибратор на Коледа, после отиваш за изкуствено осеменяване, слагаш вибратора в рамка и го показваш на децата си с думите: "Ето това е баща ви!",а те половин живот са го търсили, мислейки, че е умрял. После дъщерят ти започва да се опрашва с един възрастен господин, който сам по себе си е вибратор докато един ден не го намира окачен за тавана, полюшвайки болните си крака. Ти си мислиш, че това е карма, а тя обвинява теб. Снощи замразих съня си с ванилов сладолед полят с натурален шоколад и заспах. Отново някой спи в леглото ми. А аз..., чета книжка и слушам хаус на слушалки да не я събудя и съм в почти пълен идиотски мир със себе си. Когато приключих с киното пръстите на ръцете ми бяха в гипсов прах от прозорците, а сърцето ми се е гипсирало, защото не иска да бъде смутено отново. Няма как да се случи, но това са предпазните клаузи по вътрешния ми мир. Той иска нещо от мен, после тя...Ела да ми разкажеш за него...ама какво се случи... ще ми купиш ли ягоди като можеш да добавиш малко сметана. ...и да не забравиш цигари! Хайде кажи ми какво е последното нещо което си писала? Какво е в главата ти?! ИСкам да съм там...искам да съм и в сърцето ти. Ще ми липсвате, но отговарям само пред себе си, защото знам, че аз съществувам. Поне си мисля, че няма как да се самоизмисля. Не съм сигурна обаче за другите. Обичам да губя себе си по този начин в неделните сутрини. Хем съм тук хем ме няма. Знам, че ще ме използваш за каквото ти трябвам. Но не съзнаваш, че употребяваш себе си по този начин. Винаги когато аз съм наоколо става така. Протъркваш ме.current music: Tiesto; Cosmo Vitelli current mood: relaxed
Add a comment
10:35 am
| Julia |
...............