Jaya's Vanity Fair

Friday, October 13, 2006

Lets wake the dead toughts

Единствено изпитвайки страх се чувствам жива. Когато съм щастлива не съм на този свят. Всичко блокира. Не искам да се чувствам жива. Обезумявам. Вече имам тъмни сенки от недоспиване, ходя към срещите си и празен поглед, а хората сякаш усещат безумието, на което съм способна и ми правят път да мина. Който се разбере с тъмната ми страна, ще се разбере и с мен. НЕ мога да заспя....ужасявам се от мисълта. Крайната умора ме изхвърля в екстатични състояния.

Отивам да диря санката си на север при единствените най-красиви думи - тези, които липсват.

Главният продуцент ме попита къде ми е сценария...

"Аз нямам такъв за живота си"--- отвърнах; "Изхвърлих го или изгубих... Не помня вече."

Най-доброто ми превъплащение съм самата аз.

Звездите ми изчезнаха, изгубих се, откраднаха розовите прашки от терасата, а катериците си правят нощни разходки...

Безразличието ме уби. Почти прониквам в смъртно му състоание, когато липсвам.

Устните ми са изтръпнали.

Бели зайци яздят нощните крокодили, а опашките им екстазно светят.

Сред записките ти се чувствам толкова у дома си. Знам винаги къде ще открия последното ти изречение.

Изгубих ума с раждането си и оттогава търся символи. Смъртта ми тръшна вратата избърса праха от бъдещето си и ме погали по косата. Претенциозно се смея на последното изречение и пускам всичко в мен на свобода.

Търси се вярата ми скрита в кошмарите.

Сънувах ръцете му. Познавам ги, но не помня кой ги носи...

Вървях и им говорех за среднощните оргии на земните червеи, които се вият сато стоножки около краката на младата богомолка.

Страхът ми е като пълномаслено мляко и изтрива всичко останало всичко... Отново се връща онзи период. Него искам. НЕ ГО искам.

Sunday, November 27, 2005

Сякаш е твърде лесно

да дишам себе си,

за да

дишам и теб.

И отместваш ходилата ми в посока глупави радсъждения.

...а имам чувството, че мога да те чета вечно

без да го умея.

Само ще те сричам

и това ще ме прави щастлива.

Откривам се където най-малко очаквам.

Знам, че изкачвам етажите

после говоря с ръцете ти

после гушкам себе си отвътре и е

сухо.

А ти дишаш меко като сън през декември.

Плъзвам се безшумно по парапета

туп-

вам

сънищата си,

но в предаване на живо...

...

curren music: дишането му

3:50 am

| Julia |

...............

Comments: Post a Comment