William Shakespeare - Sonnet 138




When my love swears that she is made of truth,
I do believe her, though I know she lies,
That she might think me some untutor'd youth,
Unlearned in the world's false subtleties.

Thus vainly thinking that she thinks me young,
Although she knows my days are past the best,
Simply I credit her false-speaking tongue:
On both sides thus is simple truth supprest.

But wherefore says she not she is unjust?
And wherefore say not I that I am old?
O, love's best habit is in seeming trust,
And age in love loves not to have years told:

Therefore I lie with her, and she with me,
And in our faults by lies we flatter'd be.

Monday, October 20, 2008

От минало към настояще - свършено или поприключило време.




Напоследък пиша само чернови, които остават тук и не излизат на бял свят. Сега по необясними причини се разрових и з някакви стари постинги и открих седното нещо от Monday, September 17, 2007:

(Fairy)-Може ли?!
(unknown)-ДА! Разбира се!
(F)-(щастлив сърцетуп)
(u)-Обаче...
(Fairy is already dead) ***

Още съм като малко дете. Казват ми, че нещо, което съм искала да стане от ужасно дълго време ще стане и после бам ново двайсет. То ще стане, ама еди к`во си. Точно съм се зарадвала с цялото си сърце и ме попарват с гореща вода. Non stop ups and downs. В една връзка за 2 месеца много пъти. Все още имам сила да се разочаровам, но започва да ми става просто тъпо. И то, защото съм повярвала. По този начин се създават нихилисти от малки деца. А когато си малко дете, което живее в приказен свят, но си и нихилист и си на 23... ами нещата отиват по дяволите. Тъкмо си изгубиш вярата и се намери някой да я върне, за да ти я затрие пак. Ами ако на всички обстоятелства било то и хора, човек - обстоятелство=обричащ те човек, им се тегли по една майна.
Реално погледнато никога не пиша за себе си, а за хората с които съм. За състоянията, в които ме вкарват. Да. Доброволно е. Не се оплаквам, но може ли някой път просто да спра да пиша тук?! Или да поствам само щастливи снимки и хубав дизайн? МОЖЕ ЛИ?!***



И ето на! Съдейки от последното изречение, не пиша тук въобще, но не поствам и снимки с хубав дизайн. И се чудя защо е така. Чуватвам се творчески изгубена и без сили и смисъл да седна и да сложа два реда. Не че нямам идеи. Плуват от време на време, но само толкова. Безмислено ми е почти всичко.
Това лято по едно време се почувствах добре и бях себе си отново, но тогава бях сама. Нямаше никого около мен. Дали съм си самодостатъчна?! - НЕ! Какъв ми е шибания проблем тогава? Какво ми липсва или какво имам което ми пречи? А това, че съм инфантилна глупачка си го знам. Мерси за разбирането!

Чао и до скоро.

Fairy