Jaya's Vanity Fair

Friday, October 09, 2009

Минало и по(-)минало

Черновите се събират една след друга и ме разпръскват в собственото ми незнание.

Правя си и чернови за живота. Една след друга и нито една не се показва на бял свят. Само подточките в плана. Летят хаотично около мен и съдават недовършена тревога или тревога от незавършеност. Безкомпромисна чернова, продължаваща цял живот, скрита в белите ми дробове и във влагата между краката ми. Скрита и в девствеността, която никой не ми е отнел.

Около мен Воев, празна с вино чаша, далечни спомени за несбъдната книга изтрита от бурята, печени кестени и гланц за устни.

Както винаги движещата ми сила не се е променила. Сякаш се завръщам без да съм се научила да живея със себе си. Думи, които не говорят нищо на никого. Звуци, които искам да претворя в него, къща, която не искам да напусна, път, който искам да извървя, камери в къщата, за да се следя, древни рисунки по тялото без скрит смисъл, без метафори и с много болезнени раздели - с песни, думи и сезонни плодове.

Липсват ми моментите, когато се сривах на земята за 30 секунди. Без настояще и минало. Пълна тъмнина и стидени плочки под мен, шуртяща вода в банята и скрита надежда, че това пак може да ми се случи. До следващия път, когато пчелен мед ще се разлее върху мен, когато съм сама и щастливо неопозната.

Саунд:

I never believed the devil was real
But God couldn't make someone filthy as you

2:50 am

| Julia |

...............

Comments: Post a Comment