Monday, October 31, 2005

HAPPY SCARY HALLOWEEEEENN!!!! 

4:26 pm

Sunday, October 30, 2005

Какво открих за "нева"* с googlism:

neva is based on a croatian fairy tale written by ivana brlic mazuranic in 1916
neva is dedicated to the highest quality standards
neva is the end of the beginning
neva is a beautiful
neva is a good
neva is in the room
neva is famous for her beauty and history
neva is now
neva is the author
neva is walking around the cemetery a voice says "why can'ti leave?" first you will hear neva say whoa
neva is a virtual artist
neva is gay :-D
neva is surprisingly unified and original
neva is that special kind of person who makes you feel like you've been friends your whole life

Ако не вярвате проверете в googlism.

*Kакво е "нева" ли? Само за посветените е.

1:59 am

Friday, October 28, 2005

...:::my brain is fuckin the sunset storm at my bed:::...

11:57 pm

Wednesday, October 26, 2005

Lu4 wrote: :))

С.! Да, за теб говоря:) Честит ден ден с вчерашна дата! Мислех си ... нали помниш съобщението, което стоеше на icq-то ми за "the most gorgeous person"?! :) No matter what продължавам да си го мисля. Неверотно ми е, че въпреки всичко го мисля и по-важното чувствам. Все още си такъв за мен и си те обичам много и не мисля, че това ще се промени. Прегръщам те ужасно силно по нашия си начин:) и ще впрегна всичките си фейски сили, за да се случи това, което искаш най-силно! Хубаво е да знаеш, че някъде има още един шашав човек като теб и го познаваш:) Това ни е прекрасното:) Be emotionaly free and obsessively gorgeous :)
Oтиди в gmail.com user: vixen.music; pass: music* и си дръпни поздравчето:) Faith No More - Easy

2:49 pm

That's why I'm easyyyyyyyyyyy
I'm easy like sunday mooorniiiing yeaah

2:48 pm

Monday, October 24, 2005

22/10/2005

Хесе мина под 3 тунела, за да се озове в Ябланица, а аз се върнах 13 години назад в зелената стая по пътеката към къщата, съкратих живота си с една цигара време и влязох в пространството обгърнато от топло и есенно бумтящата печка, която караше сенките по стените да оживяват, а в последствие свали част от кожата на ръката ми и сега имам рана дълга колкото кутрето на ръкта ми и широка колкото нокътя. Като малко дете, коет се хвали с раните си съм. Горкият радиатор. Стои в ъгъла присвоил ролята на масичка за книги, приюти учебника ми по чешки, 3 тетрадки и Хесе.
А едно момиче с бяла тениска, русолява коса и 2 татуировки в главата си е на 3, в душата си - на 5, в сърцето си на 6 или 1000... години или брой дръпки в една цигара или цяла кутия цигари... кой знае.
Едно пътуване не стига. Една раница с козметика и витамини стигат, но само за известно време. 7 литра вода стигат за 3 дни.
Аз страдам от недостиг на себе си. Петите ми са розови, кожата - все още тъмна от лятното слънце, а върху одеалото ми има 2 златни рибки и 1 желание - да сънувам нещо красиво. Дано една от двете е в добро настроение.

12:16 pm

Wednesday, October 19, 2005

Ahoj!

Преди малко си говорих с В. по icq. Кратко но съдържателно. И двете сме зациклили много здраво. При мен поне се случва нещо, което не знам как да го определя - хубаво или лошо. Записах 2-ри курс журналистика. Не ми се учи това там. Страшна загуба на време е и не научаваш нищо. Само обогатяваш общата си култура и за това получаваш диплома. Четири години ей така...пуффф.
Мислех си да започна нещо друго, но реших, че щом съм го докарала до тук, трябва да приключа. Междувременно открих един университет в Брно, в който се преподава медия и ми се стори доста интересно или поне по-раздвижено, а не като тия плаващи пясъци тук. Не че правя грандиозни планове, но много ми се иска след година и нещо да отида там. Най-малкото ще е забавно.
А преди това ще си осигуря много дни прекарани само с В., както когато бяхме по-малки. Много ни липсва качественото време обединено около присъствието ни.
Примерно 3 дни само да се шляем.
Да отидем на кино и театър, да седнем на уютно мястно с по една чаша чай с мед, да се разхождаме мнооого мнооого, да отидем до някоя сауна, за да говорим после, че бая сме се поизпотили през тези 3 дни на бездействие. После може да отидем някъде извън София, и на готино парти, за да се натанцуваме и естествено да напишем поне един текст заедно... Сега сякаш имам нужда точно от това. Да съм с нея. А и, когато сме заедно все ще намерим начин да се изкараме от това тъпнарско положение.
Не ми се иска да започвам темата "личен живот", защото и там тържествува хаос. Хем не искам да се влюбвам, поне не сега. А сякаш е на път да се случи... И ми е писнало от двудневни "връзки", а не искам сериозна. Страшна патица съм. И всичките ми приятели казват: "Нали знаеш, че който се зарича..."/и тук млъкват многозначително/. След 1 мин. продължават: "До 1 месец те виждам летяща и влюбена.", а аз отвръщам: "Мушмули! Така само ме надъхвате още повече да избягвам подобни възможности!" А сега бягам от себе си, защото ме е страх. Предчувствам, че нещо подобно се случва и не само, че бягам в себе си, но и от София и.. и... Не ме е страх от почти нищо. Хвърлям се с главата напред, но стане ли въпрос за чувствата ми и ставам като рак отшелник. И к'во от т'ва.
so, things are always bad, so i quit complaining.

current music: OST - World Of Warcraft - 2004
current mood: edgy

4:59 pm

Monday, October 17, 2005

I'm in every word

just dropping by showing some love...

What can i possibly say...

Може би трябва да изредя нещата, които слушам сега. Може би ще е достатъчно.
The White Stripes - I Just Donno What To Do With Myself
The White Stripes - Cold Cold Night
Daft Punk - Something About Us
James Blunt - You Are Beutiful
Placebo - Running Up That Hill
The Tears - Apollo 13
Crossover - Extensive Care
Savage Garden - To The Moon And Back
Nancy Sinatra - Bang Bang
...мога и още да изброявам, но май няма смисъл. Схванахте ли идеята? Аз още се правя, че не съм и бягам от нея. Точно преди да седна да пиша. главата ми беше народила куп прочуствени слова за това как се чувствам и т.н., но слушайки музиката и загубвам смисъла. Тя е напълно достатъчна.

I could be your friend
I could be your stranger
I could be the one your mother said would be a danger
Now it's up to you

1:42 am

Monday, October 10, 2005

tova bqha nqkakvi stranni 6okoladovi kote6ki ezi4eta, koito si vzeh edinstveno zaradi dvere puFkaFi sladur4eta infront:) enjoy:P 

4:43 pm

Passive aggressive till tomorrow mornin

Нека да започна с това, че най-вероятно никога няма да видя Stones live. Не знам докъде се простира последното им турне, но имам чувството, че наистина ще е последното. ...и не ме интересува дали Джагър ще пълзи от старост по сцената или ще вие като дърта кранта. Ще ми е трудно да си простя, че съм на 21 и пропуснала възможността да видя всичко това. Окей изпуснах INXS, защото Майкъл се обеси, а аз бях твърде малка така и така и The Doors. Последното не се нуждае от коментар.
Който иска да дочита това, нека да спре за момент и да си пусне Sympathy For The Devil на Stones и тогава може да продължи. Това ми е музикалното оформление. Точно сега. Твърде много неясноти се събраха и започнаха да ме объркват напоследък, за да се правя на добричка или кой знае какво. Все по-силно усещам това как не ме е грижа какво ще кажат другите. Всеки един от вас си мисли, че не му пука, но не е така. То е едно рядко действително и освобождаващо чувство. Всепоглъщащо като черна дупка, но ако тя заема ролята на положителен герой.
Все по-силно усещам как всички са ужасно бързо сподавят поривите си и избухват само петък и събота вечер, а прооцесът би трябвало да е обратен. Непоносимата красота е загърбена, а мирисът на цветя безвъзвратно изчезнал. Изместен от неестествено посинелите бели маргаритки. Е, тогава редпочитам да обера цветята от гробището и да знам, че миришат отколкото да разчитам на мъртвите градски рози.
Липсва ми онова грандиозно чувство...божествената лудост на несъзнателната мисловна свобода.
Време е да преминете на Saint Of Me :) I said YEAH...Oh Yeah You'll never make a saint of me!!! :))) And I do believe in miracles...

Бях в някакъв период на изчистване на хората около мен, на отрицателните емоции, на всичко, което ме кара да се затварям вкъщи и да скачам и дивея. Снощи изведнъж отново попаднах под пагубното влияние на кошмарните ми настроения, в които сама си се захвърлям и изоставям. What can i do! ? ! ? Не мога да победя това. По-силно е от мен. Когато съм high in the sky мога да направя всичко всичко. Чувствам се неземно щастлива. Kогато нещо ми докривее, то се превръща в мания и може да ме държи със седмици. Няма средно положение. Единственото спасение, което виждам за себе си when i'm in bad mood е да отида и да изтанцувам беса си примерно или да изляза да тичам или всякакви такива неща. Напоследък много тичане и танцуване ми се насъбра. Искам да се промени това.
Гледах предаване за Прага по телевизията и като показваха някое място и казваха името на улица, стомахът ми се свиваше, а сърцето ми крещеше "ДАААА Аз бях там!!! Влюбих се! Искам пак там! Ходила съм по тази улица. Миришеше на свежа трева и изворна вода!" Все едно имам треска. Почти съм се разболяла от факта, че не мога да съм там сега и да прокарвам походката си по тесните улички.

Спомням си, че първата сутрин, когато отворих очи се почувствах все едно съм на морето. Не съм сигуена, че ще мога точно да предам рова чувство, защото за мен то е повече от свещено. Нося го още от първия път, когато съм стъпила близо до водата и съм чула чайките и гларусите. Трябва да съм била на 3 или 4. Усещането ме изкарва от равновесие в положителния смисъл. Започнах да пиша някаккъв текст за аферата Couchsurfing. Нали така си намерихме място за спане в Чехия. Ще го пуснем в EXIT, който вече е на нов адрес: http://exit.cult.bg.

Вече съм на The White Stripes и Elephant oт 2003.
В таксито, което ме караше към Д. след Прага ме бяха хванали бесните. Извадих телефона си и започнах да трия наред всички съобщения. През целия път от попа до Румънското посолство натисках яростно "delete" до момента, в който осъззнах, че съм тъпа сантиментална кучка, защото оставях есемеси от хора, които не искам да виждам никога повече. Само заради едното топло чувство, което ми е донесло това съобщение. Все едно съм на някакви наркотици и в момента, в който изтрия източника на топлина го изпращам в и без това безвъзвратно минало. Аз ужасно бързо забравям почти всичко. Жегва ме къде по-дълбоко, къде - не толкова и слез свистящ звук - изчезва. Хора, мисли, случки, чувства. Може би това е нужното ми равновесие. Това е лекарството за свръх чувствителността ми.
There's no home 4 u here
I just don't know what to do with myself
In the cold cold night

current music: The White Stripes; Rolling Stones
current music: freaky

1:24 am

Saturday, October 08, 2005

You are a faerie of the flame. You tend to lose
your temper at the littlest thing, hot-headed.
You're a loyal friend to those who can
understand your raging moods. You're social
though claim not to be. You are no one else but
yourself and sometimes you try to hard to be
just that. You're a passionate friend, and
would do almost anything for those you care
for.


What's your inner Faerie?
brought to you by Quizilla

4:50 pm

Thursday, October 06, 2005

Personal Jesus

Чудя се дали забравих сърцето, душата и мислите си в Прага. Откакто съм се върнала търся всякакви препратки към онова трансово състояние, в което ме завари обгърна и изпрати гарада. Адски малоумно звучи това, но какво да направя...
Гледам фибите си с блещукащи зелени цветя и се сещам за една мъничка улица, по която вървях и ухаеше на ядки. Привечер и лампи пръскащи жълта светлина и две закътани телефоннни кабини с един от най-красивите разговори които съм провела за цял живот напред. ...и разговорливият и усминат сервитьор в заведението до моста с извитата алея и многото комари:)
Вече знам точния човек, с който да отида там. Знам къде бих го завела. И не мисля да говоря за това. НЯма смисъл да си преразказзвам пътуването. Знам единствено, че времето, което прекарах сама там беше просто невероятно. Всичко е все едно прерисувано от книжка с приказки.
Постъпвам много безотговорно като оставям поста си така. Без надзор от края му, но съм с 39 градуса, което пък е следствие не от лошото време или вирус. Just too emotional...poznaвам 2-ма души, които се разболяват, когато нещо им липсва адски силно, но това е друга тема за времето, когато няма да съм активирала вътрешния ТЕЦ.

current music: Toy Division
current mood: fucked up

9:36 pm

Tuesday, October 04, 2005

:) 

2:27 pm