Friday, October 09, 2009
Add a comment
8:59 pm
| Julia |
...............
Минало и по(-)минало
Господи колко сама се чувствам. Тъкмо се прибирам от морето и т.н. без снимки, без щастие, изпразнена от съдържание. Хе, един човек ми каза, че се дразни, че аз не съм тази, която е тук на живо и искам да му кажа ако случайно се сети да влезе тук, че е от зодията :P нищо лично.Черновите се събират една след друга и ме разпръскват в собственото ми незнание.
Правя си и чернови за живота. Една след друга и нито една не се показва на бял свят. Само подточките в плана. Летят хаотично около мен и съдават недовършена тревога или тревога от незавършеност. Безкомпромисна чернова, продължаваща цял живот, скрита в белите ми дробове и във влагата между краката ми. Скрита и в девствеността, която никой не ми е отнел.
Около мен Воев, празна с вино чаша, далечни спомени за несбъдната книга изтрита от бурята, печени кестени и гланц за устни.
Както винаги движещата ми сила не се е променила. Сякаш се завръщам без да съм се научила да живея със себе си. Думи, които не говорят нищо на никого. Звуци, които искам да претворя в него, къща, която не искам да напусна, път, който искам да извървя, камери в къщата, за да се следя, древни рисунки по тялото без скрит смисъл, без метафори и с много болезнени раздели - с песни, думи и сезонни плодове.
Липсват ми моментите, когато се сривах на земята за 30 секунди. Без настояще и минало. Пълна тъмнина и стидени плочки под мен, шуртяща вода в банята и скрита надежда, че това пак може да ми се случи. До следващия път, когато пчелен мед ще се разлее върху мен, когато съм сама и щастливо неопозната.
Саунд:
I never believed the devil was real But God couldn't make someone filthy as you
Add a comment
2:50 am
| Julia |
...............
Wednesday, April 08, 2009
Тhe phoenix and the turtle Beauty, truth, and rarity, Grace in all simplicity , Here enclosed in cinders lie. ... Truth may seem, but cannot be; Beauty brag, but 't is not she; Truth and beauty buried be. Shakespeare За шест месеца се промени толкова много, колкото миналото лято за 15 дни. Няма връзка знам. Последните няколко дни на кратко: Направихме парти за Бояна, защото се прибираше в Белград. Напихме се. Дойде полиция. ПАК! за трети път... Прибрах се и танцувах на When i grow up. После не помня какво стана. Дадох й албума със снимки от всички партита и места където сме били заедно. Тя се разплака. Пихме. Показа го на новите съседи. Легнахме. След това слънце..много слънце. Лятно, горещо и почерняхме малко, говорихме си женски глупости и отидохме на езерото в Английската градина. Изчакахме Мартина. Взехме водно колело и в пърбата минута Бояна падна в езерото в опита си да хвърли един прът на момчето на брега. 30 минути въртене на слънце сред патиците. Вкъщи - историята пак и пак и смях и смях. Днес - опаковане на багажа. Бояна ми подари Пълно издание на сонетите и пиесите на Шекспир на английски. Надписа ми го на сръбски. Половината разбрах. Автогара, 4 куфара, 4 души плюс Бояна, която не е заверила билета си. В автобуса няма места. Тя откача. Чакаме 45 минути следващия - за Ниш. Давам й една красива верижка за врата, която ми е скъп подарък и й казвам да не го губи. (Качваме я на автобуса.) Тя го губи в първите 2 минути. Гледа през прозореца, а ние отвън и правим многокрано поклон с хванати ръце вдигнати високо, както артистите в театъра. На нея и се плаче. Една баба вътре я целува. Тръгва. Липсва ни. Обаждам й се. Плаче й се, а аз я успокоявам, че лятото е близо и ще се видим. Плаче ми се. Пише ми смс: "I love u so much. The necless is just beautiful, was crying when i saw it, will wear it all the time. drink something tonight and laugh:) thinking of u" Става ми още по-криво. Хапваме и пием малко бяло вино. Никой не е на кеф. Вече нямам с кого да си пуша цигарите сутрин и да седя на прозореца като котка на слънце. До скоро миличка. До лятото. До България, София, Варна. До Сърбия, Белград. Целувам те Нена
Add a comment
12:54 am
| Julia |
...............
Sunday, February 08, 2009
Add a comment
2:15 am
| Julia |
...............
Thursday, October 23, 2008
William Shakespeare - Sonnet 138 When my love swears that she is made of truth, I do believe her, though I know she lies, That she might think me some untutor'd youth, Unlearned in the world's false subtleties. Thus vainly thinking that she thinks me young, Although she knows my days are past the best, Simply I credit her false-speaking tongue: On both sides thus is simple truth supprest.
But wherefore says she not she is unjust? And wherefore say not I that I am old? O, love's best habit is in seeming trust, And age in love loves not to have years told:
Therefore I lie with her, and she with me, And in our faults by lies we flatter'd be.
Add a comment
1:26 am
| Julia |
...............
Monday, October 20, 2008
От минало към настояще - свършено или поприключило време. Напоследък пиша само чернови, които остават тук и не излизат на бял свят. Сега по необясними причини се разрових и з някакви стари постинги и открих седното нещо от Monday, September 17, 2007: (Fairy)-Може ли?! (unknown)-ДА! Разбира се! (F)-(щастлив сърцетуп) (u)-Обаче...(Fairy is already dead) *** Още съм като малко дете. Казват ми, че нещо, което съм искала да стане от ужасно дълго време ще стане и после бам ново двайсет. То ще стане, ама еди к`во си. Точно съм се зарадвала с цялото си сърце и ме попарват с гореща вода. Non stop ups and downs. В една връзка за 2 месеца много пъти. Все още имам сила да се разочаровам, но започва да ми става просто тъпо. И то, защото съм повярвала. По този начин се създават нихилисти от малки деца. А когато си малко дете, което живее в приказен свят, но си и нихилист и си на 23... ами нещата отиват по дяволите. Тъкмо си изгубиш вярата и се намери някой да я върне, за да ти я затрие пак. Ами ако на всички обстоятелства било то и хора, човек - обстоятелство=обричащ те човек, им се тегли по една майна. Реално погледнато никога не пиша за себе си, а за хората с които съм. За състоянията, в които ме вкарват. Да. Доброволно е. Не се оплаквам, но може ли някой път просто да спра да пиша тук?! Или да поствам само щастливи снимки и хубав дизайн? МОЖЕ ЛИ?!*** И ето на! Съдейки от последното изречение, не пиша тук въобще, но не поствам и снимки с хубав дизайн. И се чудя защо е така. Чуватвам се творчески изгубена и без сили и смисъл да седна и да сложа два реда. Не че нямам идеи. Плуват от време на време, но само толкова. Безмислено ми е почти всичко. Това лято по едно време се почувствах добре и бях себе си отново, но тогава бях сама. Нямаше никого около мен. Дали съм си самодостатъчна?! - НЕ! Какъв ми е шибания проблем тогава? Какво ми липсва или какво имам което ми пречи? А това, че съм инфантилна глупачка си го знам. Мерси за разбирането! Чао и до скоро. Fairy
Add a comment
10:53 am
| Julia |
...............
Tuesday, July 08, 2008
Годината но мъртвите животни Това и годината на изгубените и мъртвите животни. Мишето умря, Галко (котето, което прибрахме от улицата) изчерна, умря и котарака на моя приятел. Какво става по дяволите!!! Всички животинки са само човешка прищявка. Плод на страха да остаеш сам. Дали те зависят от нас или ние от тях. На пръв поглед природата зависи от хората, но всъщност ние толкова зависим от нея,както с животинките, че я експлоатираме, нагаждаме, кактно ни харесва. Убиваме и после умираме от мъка. Защо всичко, което правят хората го правят, за да страдат, а после бягат като опарени.. Нима ни е толкова невъзможно да не създаваме страдание, за да се чувстваме като спасители на целия свят с едничката цел да спасим душите си?! Каква е схемата, за да избягаш от модела? Каква е схемата, след като избягаш, да не се чувстваш сам сред всички. Ще избягаш от страданието, за да останеш самотен и... да страдаш... Изхода?! В такива моменти осъзнавам, че съм порастнала и не ми е добре от това. Като вях малка се отварях повече за мъката. Изживявах я по-пълноценно. Имах си морско прасенце. От 1 седмица - нямам. За сметка на това си имам ipod с размера на Мишо. Каква ирония. Защо големите ги е страх от привързаността и заместват диханието с предмети. Забравили ли са, че пълоценната болка винаги те извежда до някъде?! Забравили ли са силатана емоциите си? Те затова са възрастни, затова остаряват, защото не й позволяват да се прояви. Дори психолозите са казали,че когато не изразяваш емоциите си остаряваш.
Add a comment
3:31 pm
| Julia |
...............
Saturday, June 28, 2008
Време, планове, лудост или просто живот. Правеш си планове. Един след друг. Някои ден за ден, други с години напред. Ами ако полудееш в един момент?! Ей така. Нещо в главата ти прави "щрак" и после си говориш само с Диазепам, Золофт и Прозак. Няма как да се подготвиш психически, освен ако не ти е наследствено, но тогава няма и да го осъзнаеш. Какво става с плановете ти, когато хората започнат да те гледат със съжаление,отвращение или гаснеща любов. Тогава може би се случва истината, защото един луд си говори за своя устрем на друг,който от своя страна говори за манията си на първия. Тогава всички, най-накрая, споделят. И никой не слуша. Тогава няма преструвки, че слушаш, че те интересува. Тогава наистина си казваш всичко, а не както преди да се затваряш в себе си, за да се сърдиш и да мислиш че си недоизказано неразбран или просто да се чудиш как дакажеш нещо без страх от грешно схванат смисъл. Тогава не ти трябват планове. Те и сега не ти трябват. Губят времето ти. Вместо да осъществиш малка стъпка, ти си написал мечтания си живат на лепящи листчета, които висят на стената. После го пренаписваш на по-искрящи листчета. Ако сметнеш времето, което отделяшна ден в правене на планове ще се събере ли една изгубена година?! А може би две.
Add a comment
1:07 pm
| Julia |
...............
Wednesday, June 18, 2008
Тая па! След като почти забравих юзъра и паса за това място реших да спрегна няколко формални изречения и да драсна два реда, както ми каза един приятел след хилядите ми обяснения колко съм зациклилаи прочие. Факт е. То си личи. Пиша като дърво, мисля като дърво и се отегчавамот себе си. Например седнала съм аз да мисля колко е кофти, че трябва да ходя до магазина, че хората, които обичам са в скайп, а не до мен, че вали, че грее слънце...Креативността ми е под нулата. Успокоявам се с никакви мисли. То на това летаргично състояние какво ли да му успокоявам. И тая тъпата не се сеща, че я има Шашлата, която дори да е в другата държава(разбирай България) винаги я изслушва и помага или че Фиф и Пилката не и осъждат малоумните постъпки и са до нея. Не се сеща дори, че няма за какво да й е кофти въпреки че има. Ужасна работа. И това всичкото,защото пак тая същата се чувства изолирана. Та приемам всякакви предложения под всякаква форма как това да спре и да прекъсна цикъла, защото е болезнен като менструация. Само да си кажа колко много ви обичам всичките колко ми липсвате, как искам да се видим най-после. Имам нужа от нова стратегия, която ще ме изтласка, а не от краткотрайните изригвания за по 15 мин. Айде цун гуш и до скоро.(надявам се)
Add a comment
5:11 pm
| Julia |
...............
Monday, April 07, 2008
Long time no see - feel the music Аферата с видеоклиповете не се получи, защото съм адски непостоянна така, че който все още чете тук да продължава да чете. Малко патетични мисли от една разбунтувала се душа та: ако трябваше да благодаря на някого в живота си освен на травиалните мама, тате и бате, мисля че трябва няколко денонощия да съставям списък с имената на музиканти, защото това, което правят ме е спасявало в 99.9% от ситуациите, в които съм изпадала. Давали са ми сила и т.н. Мисля, че всеки го е изпитвал това. И макар в този случай да звучи изтъркано и зле изказано, то е защото съм станала ж 5:30, спала съм 3 часа и съм била на работа. И точно сега искам да поздравя всички с една песничка на INXS, защото е едно от най-щастливите и зареждащи неща, които са ми се случвали някога. Не знам дали ако като малка не се бях влюбила в музиката, някога въобще щях да мога да обичам. Е, те т'ва е :) Повече няма какво да говоря, защото ще е само плява.
Add a comment
9:53 pm
| Julia |
...............
Saturday, February 16, 2008
Friends Me ME - ov4a rabota part 1
Add a comment
2:33 am
| Julia |
...............
Add a comment
1:20 am
| Julia |
...............
Много любимоооооооооооо :)))
Add a comment
1:06 am
| Julia |
...............
Monday, February 11, 2008
Add a comment
8:02 pm
| Julia |
...............
Add a comment
12:24 pm
| Julia |
...............
Saturday, February 09, 2008
В главата плуват мисли и похапват зеленчук В общи линии това е положението от близките месеци. Нещо съм се загубила трайно и не търпя намиране. Нищо не ми се струва смислено и затова не пиша. Нищо не ми се струва и безсмислено. Затова мълча. Имам какво да кажа, но се губи сред излишни емоции, преоценяване на ситуации и липса на нормални хора около мен. Гледам филми, но не достатъчно и не тези които искам. Слушам музика, но мн рядко тази която искам ако въобще помня или знам какво искам. Не чета кой знае колко. Умряла съм. За сметка на това правя брутално безумни снимки, боядисвам се и обикалям магазини. Чета статии за трудния избор на консуматорите, за насилствената реклама, за свръхкилограмите, за изгубените илюзии, глобалното затопляне и изборите в САЩ. Ям немско кисело мялко. Плача често. Няма сняг. Дори той ми липсва. Лявата половина на гъза ми се е схванала. Сега слушам Спринт - Домино (Доби ми я прати преди малко. Много го обичам). Оплаквам се за пръв път тук. Ценя се повече. Искам да целувам хората, които ми липсват. Обичам по безумен начин. Сърцето ми иска да се пръсне. Не знам какво правя. Наистина не знам.
Add a comment
7:22 pm
| Julia |
...............
Add a comment
7:18 pm
| Julia |
...............
Sunday, January 20, 2008
Add a comment
10:50 pm
| Julia |
...............
Tuesday, January 08, 2008
Culture aint stoppin me doin brain damage The film i'm expectig coz i'm infant - a big one Любимо филмче, което гледах последно: ТУК! Favourite song these days:
Add a comment
12:32 pm
| Julia |
...............
Sunday, December 16, 2007
Add a comment
2:44 pm
| Julia |
...............
Sunday, December 09, 2007
Add a comment
7:19 pm
| Julia |
...............
Add a comment
6:24 pm
| Julia |
...............
Sunday, November 25, 2007
Малко Sofia gangs малко анти доста gone...ареееееееееееееееее..... Сяяяяяяяяяя, не че нямам к'во да напиша но ми попадна един текст(ТУК) , от който се надявам никой да не си извади малоумни комплексарски изводи, а чисто и просто да схване за какво иде реч. Да не говорим, че има общо и с постинга ми от понеделник, 22 октомври, 2007. Т'ва е. Хайде със здраве и скоро пак ще пиша. Приятно четене.
Add a comment
5:11 pm
| Julia |
...............
Wednesday, October 24, 2007
Add a comment
10:41 am
| Julia |
...............
Monday, October 22, 2007
Въпрос! Има един човек, който редовно чете и е от Добрич . Би ли споделил с мен кой е? На е-мейла миjulie.fairy@gmail.com . Ще съм много благодарна :)
Add a comment
9:47 pm
| Julia |
...............
Господ обича да пътува, но не му трябва багаж. Аз к`во да правя ?! Скоро този блог ще бъде списван не от София, а от Мюнхен. Налягам си парцалите, не защото умирам да съм там, а защото любовта ме влече натам. Абсолютно несъстоятелна съм да напиша каквото и да било тези дни по простата причина, че правя всички глупости, съпътстващи едно пътуване с престой повече от седмица. Работата е там, че всъщнст не мога да свърша нищо, а само стоя и блея, защото мразя предварително насрочени пътувания. Мразя да планирам, да спестявам и всичко, което ме навежда на фразата "бъдеще време". Свикнала съм вечерта да реша, че ми се ходи някъде, да не спя цяла нощ от вълнение, да натъпча с крак раницата си и на сутринта да тръгна. Сега ми се събира около седмица безсъние, а остава още една и това не е всичко. Има още ежедневни посещения при зъболекар, търчане за европейска здравна карта, обикаляне на магазини, което ми е любимо занимание, но сега ми прилича на инквизиция. И като се познавам май ще си купя куфар деня преди да замина и ще е същинска лудница. Не се оплаквам дееееее, просто трябваше да си кажа мъката. И ще се върна! Обещавам! И ще настане нова ера. Ще екзекутирам всичко тъпо, а ако не стане ще ви пиша и после ще екзекутирам себе си. Честно е това. Не се шегувам. Дори наследници няма да оставя, за да не им причиня цивилизация. В крайна сметка ако всичко потръгне добре ще си купя някой малък остров на рапродажба, защото подозирам, че вече няма празно място на тоя свят и ще си устроя малък вигвам-държава с избрани хора с много привилегии. АМИН. И нов господ ще си измисля. Т.е. той вече е създаден, но трябва до се пусне в употреба.current music: bart b more - so it goes (original mix) 10x 2 my kitty
Add a comment
2:13 pm
| Julia |
...............
Wednesday, October 17, 2007
haven't finished yet The wall in tears softly shows my way and tells me when u're gone. There's no one to separate my tears from yr eyes. Bond like we always were - i'm safe behind u, u're safe beside me. When u search, ur hands are all over me, when i search my tears soak in yr skin treasuring its moisture.
Add a comment
10:27 pm
| Julia |
...............
sENSITIVE sENSELESS Днес ще обуя небесно -сините си пухкави чорапи с пръсти и ще изляза навън без обувки, за да стъпвам меко по улиците, за да могат поне те да разберат колко меко е в душата ми. С Erlend Oye и Archive on my mind. За да разберат, че съществуват благодарение на една объркана цивилизация. Да усетят човешката топлина, а не металните токове, които се забиват в мислите им. Ще пусна косата си, ще облека нещо в цветовете на залеза и ще се опитам да си представя, че в една връзка доверието означава наистина доверие, че красотата не е едностранна, както и поривите. Ще си представя, че споделените тайни си отсават тайни, а не се превръщат в оръжие насочено към теб от единствения човек, на когото си повярвал. Ще си го представям и ще го изживявам все едно наистина е така. Ще стискам очите си докато спиралата не се разлее по скулите ми. По здрач никой няма да ме вижда а аз меко ще се прибера вкъщи, за да видя как днешните ми мечти се сбъдват или как рухва всичко в мен. Но тогава само аз ще съм виновно, защото въображението ми не е било достатъчно пагубно силно.current music: Erlend Oye - Like Gold; Archive - Again
Add a comment
2:57 pm
| Julia |
...............
Wednesday, September 26, 2007
Хейтърски against all txt - ККК Имах good point. Поне докато се прибирах по Витошка така ми изглеждаше. Има дни като този, когато всичко до такава степен ми е втръснало, че мразя целия свят. Всики има такива дни. Този не е от тях. Относително е да се каже, че всички хора, които са се изнисли от България са супер яки, а тези - останалите тук са пълни мърди. Приятелите ми, които все още са тук го доказват. НО! Вървя си аз в центъра и гледам кухи лейки. Те ходят - мъже и жени и въпреки, че не са чували за Булгаков например, разгорещено разискват първите епизоди от Survivor. Отивам да погледна изложбата на Ян Артрюс-Бертран и чувам такива грейнали от малоумие коментари, че ми се иска да се скрия някъде. Плеснах се по челото и си казах:"Добре, че тези, които минават оттук ги мързи да ходят по галерии и се интересуват само от масови изяви, та душата ми е спасена". Добреееее... аз вече и по Солунска не мога да вървя заради същите тези хора. И ме попитаха какво ми пречат. Казаха ми да не им обръщам внимание. Е, аз докато вървя не мога да гледам в земята. Не съм бурсук. И дори да не виждам никого, впечатленията ми се залепват за периферното зрение. Всъщност истината е, че ми е писнало от цялата пошлост в България. Да кажем, че хората, които правят телевизия (говоря за телевизия, защото почти всички се "възпитават" именно оттам) са умни и създават пошли масови предавания, защото знаят, че публиката ги харесва. Това ги прави умни от гледна точка на това, че печелят пари, но рушат всичко останало. А може би всъщност и те са пошли като зрителите си. Винаги съм защитавала каузата, че трябва да останем в България. Да направим нещо. Как да го направя като заобикалящата ме среда е такава. Децата се възпитават така и въобще аз наистина какво да правя тук. Преди София беше хубаво място. Сега е голямо вонящо лайно населено с мравки пришълци! Не страдам от комплекса град-село. Нямам нищо против никого, стига да не е прост, лицемерен и т.н. И както съм тръгнала с най добри чувства мога да кажа, че може би спасението е Чиста раса (мразя Хитлер, просто защото концепцията му за чиста раса не е била правилна, а методите крайно несъобразени с потенциала на идеята му) по моите виждания, а те съвсем не са тесногръди или самоубийство.?!.?!. Другооооо - MTV these days е досущ като бг чалгата или по скоро обратното. Все ми е едно кое е правилно. Въпросът е, че е непоносимо. MADtv тотално разбиха всяка моя представа за качествен бг продукт. Като смесиш шамките на предаванията на MTV с предаванията на Планета тв - ето един бг продукт, от който ми се повръща. Аз скоро ще изгубя тотално способността си да игнорирам всичко това, защата то просто е навсякъде. Тогава какво да правя?! Да се адаптирам ли?! Демек да стана лицимирка или овца-тарикатка?!
Add a comment
6:59 pm
| Julia |
...............
Tuesday, September 25, 2007
За детето кучка и бащата Исус Дете си. Майка ти и баща ти ти служат за пример. Втълпяват ти, че твоето семейство е най-доброто. И когато порастваш ги проумяваш. Проумяваш родителите си и виждаш цялата утопия на човешката характеристика по истинския начин. Т.е. по един тотално сбъркан начин. В моментите, когато нещата с твоя човек не вървят, са моментите, в които ако не си егоистичен ръб, търсиш проблема в себе си. Има и друга гледна точка. Търсиш проблема в себе си, когато самочувствието ти не е на нужната висота. Защо ротителите ти не са те предпазили от тази дилема? Може би защото всъщност не дават истинските отговори на децата си. Но идва време, в което каквото и да се е случило отново плачеш на рамото на майка си или баща си ако имаш такива, защото знаеш, че само те щи приемат сълзите ти като сълзи и ще схванат, че си истински съкрушен. При тях плачът ти ще е като на малкото дете, което си е ожулило коляното. За пред другите ще са просто израз на слабост или истерия или с някаква цел. Може би съвсем случайно открих за себе си защо момичетата,макар и неволно, търсят в мъжете, с които се срещат, образа на баща си. Вътрешно знаят, че в повечето случаи това е пагубно, НО за едно истинско същество е ужасно важно сълзите, които пролива д абъдат разбрани правилно. В чистата им топла форма. Формата, която им придава малко дете. Защото в себе си имам малко момиче, което макар и за плаче, то иска да е сигурно и уверено. Познавам още 2-3 такива малки момичета, които ако скоро не открият младите си бащи ще се превърнат в безчувствени и изтормозени кучки. Както аз самата.
Add a comment
8:32 pm
| Julia |
...............
Thursday, September 20, 2007
........ПОКЪРТИТЕЛНО ----> http://pleix.net/beautykit.html Само го гледайте и повече не отваряйте т.нар. "Beauty magazines", спрете да зяпате по FOX пълна промяна и малоумния бг вариант по Нова телевизия! Момичета красиви сте! Стига сте се тормозили!!! Майка му стара!
Add a comment
8:47 pm
| Julia |
...............
Wednesday, September 19, 2007
FE-male Знам при мъжете как е. При жените е различно. Somehow. Поне според моето усещане. За да имам жена за приятелка трябва да съм влюбена в нея. Не разбирайте влюбването, както го разбирате. При нас ако няма любов, има лицемерие. Може би затова имам 3 приятелки. И любовта ми е трайна. С тях сме все едно сме гаджета. Дори съм сигурна, че ако заживеем заедно, мъже няма да са ни нужни. И не, това не е някакъв феминистки манифест, текст анти всички мъже и т.н. Просто една жена е в състояние да ми даде всичко, дори и повече неща. А защо тогава gsm ми е пълен с номера на мъже. За да си въртим номера ли? :)
Add a comment
7:34 pm
| Julia |
...............
My past*** Sunday, July 24, 2005 My Skin So Soft Помня 2-та дни планина след морето и многото красив ярко зелен мъх и дъжд и ... Там се видях с един познат, с който не се бяхме засичали от малки. Решихме да отидем на разходка преди на небето отново да му стане криво и да се разплаче. Явно сме били странна гледка за тамошните хора, защото са ни обсъждали 3 дни след като си заминахме. Аз бях с черното горнище на банския си, къси розови панаталонки и едни черни гумени ботуши малко над глезена, а той си беше увил един шал подобен на парео около кръста и на краката си имаше също гумени ботуши. В случая те май бяха най-важното, защото краката ни потъваха поне с 5 сантиментра в земята заради продължителните валежи. Точно излязохме. Привечер. Чу се страхотен трясък. Тъмнина. Порой. Виждаше се само зеленият мъх, който имах чувството, че е фосфорисциращ като звездите по тавана на стаята ми и беше разпръснат по цялата поляна. И лъщящите ни от дъжд кожи. Това беше едно от най-прекрасните ми преживявания това лято. Да усещаш мекотата на мъха върху кожата си и да гледаш струйки дъжд стичащи се от раменете и косите. ... ... чак сега се замислям за светкавиците и гръмитевиците и това, че сега можеше и да не го пиша това, но бих изживяла това пак и отново, защото наистина няма друго усещане като това да лежиш или да тичаш и да се смееш и върху теб да се излива все едно всичката небесна вода на света. Сетих се за това, защото вчера бях у една приятелка, която живее точно под Витоша. Дъждът се изливаше върху нас докато ядахме вишни от дървото в двора и както и да го напиша и каквото и да направя, няма да мога да накарам емоцията да влезе в думи. И както у тях се бяхме събрали happy 4 friends после дойдоха още хора и си готвихме и говорихме глупости и въобще всичко, което те кара да се чувстваш сух, когато си мокър, да ти е топло въпреки, че е студено, да се усмихваш истински, дори да не ти е весело и всичко всичко останало... .current book: Борис Виан - Планктон curent music: мноооого Archive - Waste, Waste, WASTE, Fuck U, Love Song etc.; I Am Kloot current mood: не искам да се замислям дори какво ми е, защото ме е страх от това, което ще открия и все пак:current mood: i hate when people are indirect to me, at least about serious things, because i am not arrogant enough to ever believe that i truly "get it"....and so then i just have no idea what they are really talking about... i like the way that directness makes me feel more secure and safe and stuff. my last boyfriend was never ever direct about his feelings (probably because he was scared?) and all it did was make me feel crazy and unliked and and that other stuff...even though, supposedly, i was loved, and liked, and all that other stuff. it rubbed off on me and made me afraid to be direct with my feelings...it sucks, i don't want to HAVE TO be that way.... so i wanna say "I love you" to V., M., and J. and in future please please be direct with me no matter what. Comments: i really enjoy your stuff; i was waiting for you to put something new here for such a long time; i was waiting for your brief and striking pieces of serenity, of almost hyperreal experience of life with all it's rudeness or softness; and all i wanna say is thanks and keep it up that way cos you really manage to put emotions in your writings more than you imagine... *** Не го поствам, защото нямам повече какво да кажа. Стана ми трогателно, когато го сткрех преди малко, а и навън вали... :)
Add a comment
7:11 pm
| Julia |
...............
МОЛБА! Моля ви като поствате коментари, го провете на латиница, защото на кирилица не се чете, а не мога да си намеря регистрацията, за да оправя проблема. Извинявам се на всички, които на всяка цена държат всичко да е на кирилица.
Add a comment
6:43 pm
| Julia |
...............
Tuesday, September 18, 2007
Byousoku 5 Centimeter Отново тъжно, но е красиво 5 сантиметра в секунда Много искам да ви разкажа историята, но си го гледайте.:) Не съм отявлена фенка на анимето и всичките му производни. Гледам само, когато някой ми препоръча нещо, в случая един приятел. Както той ме светна така ще направя и аз. Първо трябва да си изтеглите един кодек оттук -> http://www.cccp-project.net После като го инсталирате, навсякъде трябва да отбележите windows media player classic . Цялата тази гимнастика е, защото в анимето има вградени субтитри на български ама не тръгвали и бла бла поне така ми обясниха. В папката, където сте го инсталирали има отделна, в която си има windows media player classic . След като изтеглите филмчето просто го пуснете през този player и всичко е готово. Самото филмче си изтеглете оттук ---> http://www.banitsa-fansubs.com/?page_id=9#5cm Приятно гледане :)
Add a comment
11:59 am
| Julia |
...............
Monday, September 17, 2007
(Fairy)-Може ли?! (unknown)-ДА! Разбира се! (F)-(щастлив сърцетуп) (u)-Обаче...(Fairy is already dead) *** Още съм като малко дете. Казват ми, че нещо, което съм искала да стане от ужасно дълго време ще стане и после бам ново двайсет. То ще стане, ама еди к`во си. Точно съм се зарадвала с цялото си сърце и ме попарват с гореща вода. Non stop ups and downs. В една връзка за 2 месеца много пъти. Все още имам сила да се разочаровам, но започва да ми става просто тъпо. И то, защото съм повярвала. По този начин се създават нихилисти от малки деца. А когато си малко дете, което живее в приказен свят, но си и нихилист и си на 23... ами нещата отиват по дяволите. Тъкмо си изгубиш вярата и се намери някой да я върне, за да ти я затрие пак. Ами ако на всички обстоятелства било то и хора, човек - обстоятелство=обричащ те човек, им се тегли по една майна. Реално погледнато никога не пиша за себе си, а за хората с които съм. За състоянията, в които ме вкарват. Да. Доброволно е. Не се оплаквам, но може ли някой път просто да спра да пиша тук?! Или да поствам само щастливи снимки и хубав дизайн? МОЖЕ ЛИ?!***
Add a comment
11:53 pm
| Julia |
...............
Sunday, September 16, 2007
Add a comment
7:16 pm
| Julia |
...............
Cool stuff! U deserve them! - Creative Love part 4 Колко ужасно инфантилно е това! Искам едно! Моля?! Животинската или плюшена визия (зависи колко си извратен) можеш да постигнеш като посетиш този сайт ----> http://www.rocketworld.org/creature_hoodie.htm . Опитай и при кварталната шивачка, но не съм сигурна, че тя ще успее да види нещата през твоя погледл Успех!
Add a comment
6:35 pm
| Julia |
...............
Cool stuff! U deserve them! - Creative Love part 3 Баба ти много ще се изкефи на този стол. Дори може да я склониш да ти оплете едно пуловерче докато се полюшва. Погрижи се за гардероба си! Идва зима! Отново Германия е страната --> http://www.optisch-edel.de/
Add a comment
6:23 pm
| Julia |
...............
Cool stuff! U deserve them! - Creative Love part 2 Cocoon: Emergency Shelter Някой ден всички ще умремq но преди това ще се наводним и докато все още има високи дървета ще има къде да се спи. После, както казах, всички ще умрем. :) John Moriarty временно спасява положението с пашкула си. Повече животоспасяващо инфо ---> ТУК!
Add a comment
6:10 pm
| Julia |
...............
Cool stuff! U deserve them! - Creative Love part 1 Разходете се до Мюнхен за малко лампи. Ако сте емигрирали в САЩ, може и до Ню Йорк да оскочите, но ако сте го направили ви мразя и не искам да ви познавам!Konstantin Landuris и Horst Wittmann са се погрижили да разположите луната вкъщи. Само надникнете в сайта ---> http://www.hansandfranz.de/main.html
Add a comment
5:59 pm
| Julia |
...............
Saturday, September 15, 2007
ME ME ME!
Add a comment
10:49 am
| Julia |
...............